Какво научих от Действие ІV, Сцена 2 на Отело от Уилям Шекспир
by Владимир Сабоурин
Тя е венецианка ветрило ръкавици
И маска но не от широко затворени
Очи от чумаво време
За отело добър калфа
На яго всички жени стават
Субтилни курви
Елате пиленца при батко
Да ви извие врата както е писано
По-рано любовта превърната
В ужасяваща прищявка страх
От обедняване и от двете страни
След кончината на ероса дете
На обилието и нищетата изворът
Превърнат в жабуняк където плодят се
Попови лъжички мухи
Преди лятна буря в конюшня конски мухи
Лете в кланица накацали върху бялата хартия
На великолепната книга на любовта
Окървавена без бог без господар
Където само господар и бог може
Да спаси
Жената на яго напомня му
Че друг яго го накарал да се усъмни
Че жена му има нещо общо с мавъра
Дездемона се кълне че
Не знае как е изгубила отело
Яго настоява all things shall be well
И убеждава колко необходима е
Смъртта
(To be continued)