Какво научих от Действие ІV, Сцена 2 на Отело от Уилям Шекспир

by Владимир Сабоурин

 

Тя е венецианка ветрило ръкавици
И маска но не от широко затворени
Очи от чумаво време

За отело добър калфа
На яго всички жени стават
Субтилни курви

Елате пиленца при батко
Да ви извие врата както е писано
По-рано любовта превърната

В ужасяваща прищявка страх
От обедняване и от двете страни
След кончината на ероса дете

На обилието и нищетата изворът
Превърнат в жабуняк където плодят се
Попови лъжички мухи

Преди лятна буря в конюшня конски мухи
Лете в кланица накацали върху бялата хартия
На великолепната книга на любовта

Окървавена без бог без господар
Където само господар и бог може
Да спаси

Жената на яго напомня му
Че друг яго го накарал да се усъмни
Че жена му има нещо общо с мавъра

Дездемона се кълне че
Не знае как е изгубила отело
Яго настоява all things shall be well

И убеждава колко необходима е
Смъртта



(To be continued)