Какво научих от Действие ІV, Сцена 1 на Отело от Уилям Шекспир

by Владимир Сабоурин

 

Яго вече открито се ебава
An unauthorized kiss! оторизирана е
Винаги ебавката на дявола

Паметта на ревността е
Гарван над чумав дом
Прокобен

Ужасът игра на думите нали така
With her, on her, what you will некои
Го предпочитат отгоре

Така се хващат лековерните глупци
Отело се оказва епилептик божествената
Болест някога сега клиничен случай

С пяна на устата див бяс както си му е
Реда нали не е човек а скот
Чудовището civil monster

Гражданинът е чудовище
Джулая рая тиквата черепа
Каскетлията са ангелите

С огнените мечове
Регулиращи достъпа на гражданите
До изгубения бетониран рай

Лукавия е Врага народе
Архинасмешката му просто
Още една посткомунистическа демокрация

Още една неолиберална диктатура
Не, нека знам къде кога и как се е чифтосвала
И пак ще се чифтосва това

Не нарушава стандартите
На общността сплийн бате чист
Англосаксонски чистокръвен сплийн

Othello shall go mad
Неграмотната ревност unbookisch
Jealosy й викат неакадемичната несеминарна

Яго е академична фигура
В коабитация в крак с времето
С обществото на спектакъла

Толкова прекрасна жена
Светлолика жена мила жена време е
За домашно насилие

Нима това е доблестният негър
Когото познавахме как! да удря тъй
Жена си така ли прави винаги

Жалко, че сме се лъгали в него
Казва държавата академията обществото
На спектакъла всъщност

Винаги сме го очаквали

(To be continued)