Какво научих от Действие ІІІ, Сцена 4 на Отело от Уилям Шекспир

by Владимир Сабоурин

 

За предишното стихотворение
От серията за отело бях блокиран за месец
Ква чест за сабоурин ква чест за уил

Всяка диктатура рано или късно се
Изражда в лудост надеждата на непострадалите
Още оптимисти е на дездемона hope all will be well

Малко преди краят с моя благороден мавър
За който тя безразсъдно и политкоректно изключва
Човешката мъжката възможност да е ревнив

Първият разговор между съпрузите
След задействането на адската машина би
Трябвало да откаже всеки да се омъжва

Да се жени откритото става дащно
Щедрото развратно блясъка на поезията
Блясък на лудостта на врабченцето

Ще му бъде извит врата пак се намесва
Магията този път чисто ориенталска ходжата и
Баба ванга в едно плюс барокова prophetic fury

Свещени копринени буби извлек
От мумифицирани сърца на девственици I say
It is not lost лъже дездемона за фаталната кърпичка

Без да знае че лъжата й вече е част от яговия
Сценарий на изневярата със закъснение тя си дава сметка
Че е била unhandsome warrior в битовия скандал

След съпружеската сцена идва
Сцена между войн и куртизанка ревността
Е чудовище което се зачева от себе си

И в себе си се ражда
Отело нарушава нашите стандарти
На общността

(To be continued)