Признавам си
by Владимир Сабоурин
Признавам си
Докато седя в наркоманското
Малцинствено паркче
Пред разградената за много пари
За усвояване гара подуене
Не разбирам любовта
Която сваля маската и
Отправя въздушна целувка
С долепени до устните
Пръсти през мръсното
Стъкло на бдж предпочитам
Да си призная
Тя го заслужава