Признавам си

by Владимир Сабоурин

 

Признавам си
Докато седя в наркоманското
Малцинствено паркче

Пред разградената за много пари
За усвояване гара подуене
Не разбирам любовта

Която сваля маската и
Отправя въздушна целувка
С долепени до устните

Пръсти през мръсното
Стъкло на бдж предпочитам
Да си призная

Тя го заслужава