Под липата
by Владимир Сабоурин
Яростта на боговете
Бе нечовешка зверска
Някой трябваше да плати
Те никога не плащат сметки
Ти им бе лоялна
Изходът можеше да е само летален
Използва прозореца на възможност
И се обеси на него
Боговете сдобрени
Минават покрай тебе с пазарските чанти
Ти лежиш кротко
Под цъфналата липа.
