Пловдив (по Дебелянов)

by Владимир Сабоурин

 

О, колко бях щастлив
В седмичната градина в княжево!
Там първи път горчилката на свободата
Ми се услади завинаги.

Там първи път намразих
Определени манджи доживот
И почнах да мечтая за изгубената
Родина някъде на юг.

И днес аз бродя в пловдив –
Едничко място, напомнящо ми за родината,
Утешен от тропиците му –

И кат загубен щастливо в големия
свят.
И толкова нахлуват спомени в сърцето ми,
Че аз отново съм в родината си.