Пловдив (по Дебелянов)
by Владимир Сабоурин
О, колко бях щастлив
В седмичната градина в княжево!
Там първи път горчилката на свободата
Ми се услади завинаги.
Там първи път намразих
Определени манджи доживот
И почнах да мечтая за изгубената
Родина някъде на юг.
И днес аз бродя в пловдив –
Едничко място, напомнящо ми за родината,
Утешен от тропиците му –
И кат загубен щастливо в големия
свят.
И толкова нахлуват спомени в сърцето ми,
Че аз отново съм в родината си.
