Ебахти колко съм щастлив

by Владимир Сабоурин

 

Ебахти колко съм щастлив
Аз чудовището заченало чудовище
На любовта и красотата

Беше на втория ден
След края на мензиса й
Аз най-наглото копеле което

Познавам дори не я
Попитах може ли да свърша
Вътре освен чудовище супер нагло копеле

Беше в коопхотел
От шибания соц посткарантинно
Сияйно празен крясъците й

Отекваха в празнотата
На майската пловдивска нощ
Дори да я убиех никой

Нямаше кой да я чуе бях
На косъм аз насилника
Кво да я праа да й прегриза

Сънната артерия или
Да й направа дете второто
Надделя абе трудни дилеми

Ебахти колко съм щастлив