Ебахти колко съм щастлив
by Владимир Сабоурин
Ебахти колко съм щастлив
Аз чудовището заченало чудовище
На любовта и красотата
Беше на втория ден
След края на мензиса й
Аз най-наглото копеле което
Познавам дори не я
Попитах може ли да свърша
Вътре освен чудовище супер нагло копеле
Беше в коопхотел
От шибания соц посткарантинно
Сияйно празен крясъците й
Отекваха в празнотата
На майската пловдивска нощ
Дори да я убиех никой
Нямаше кой да я чуе бях
На косъм аз насилника
Кво да я праа да й прегриза
Сънната артерия или
Да й направа дете второто
Надделя абе трудни дилеми
Ебахти колко съм щастлив