На гроба на котката ми

by Владимир Сабоурин

 

Беше задушно
След изсипалия се тропически порой
И в паяжината от лъжи която не спираше
Да плетеш около мен като в мазе
Парализирана от страх и похот

Макар и плитък
Гробът беше вред
Антигона си беше свършила
Работата аз мъжът само се
Уверих и я довърших

Видях за последен път колко си
Объркана но все пак справила се
Пред лицето на смъртта
Жалко че не се справи
Така пред лицето на живота

Жалко че котката
Трябваше да плати.