Сонет за София
by Владимир Сабоурин
София е от пловдив
Истинската столица
На мечтаната родина
Сладка, по-щастлива
На младостта след края
Секнаха сонетите
Тя ме вдъхновява
Да си спомня за поета им
Толкова щастливо
В нея влизам толкова
Са хубави пиперките
От нищото екс нихило
Ражда ме отново
София и сонета й.