Сонет за София

by Владимир Сабоурин

 

София е от пловдив
Истинската столица
На мечтаната родина
Сладка, по-щастлива

На младостта след края
Секнаха сонетите
Тя ме вдъхновява
Да си спомня за поета им

Толкова щастливо
В нея влизам толкова
Са хубави пиперките

От нищото екс нихило
Ражда ме отново
София и сонета й.