Падането или раждането на поезията и любовта от духа на падането от една джанка

by Владимир Сабоурин

 

Поезията като любовта е
Свободно падане както

Всичко тя се учи в крехка възраст
Първото ми падане от джанката

В двора на съседите двоен фал
На падане и чужда собственост

Безкрайни мигове на безтегловност
До прелитането през клонака

Астероиден девствен пояс
На страха изтръгващ те

От блаженството на свободата
Приземяването свит в полуфетална поза

Роден за любовта
И за поезията