Възторжен принос към естетиката на грозното, начало на всяка модерна поезия
by Владимир Сабоурин
Като се засилих
Да си лакирам ноктите на краката
Направо щях да повърна
Скланям се
Над оповръщаните ти
Любими крака
Целувам ги
Като внимавам
Да не ти размажа лака
Повдига ми се
От щастие знам
Че не е психосоматично
Девата на оповръщаните крака
Ще роди младенец