София Сабоурин облича вечерно облекло

by Владимир Сабоурин

 

Няма по-суверенна мантия
По-царствен хермелин от поезията
Която обличаш на голо

Тялото ти млечен път
В тъмната материя черно хало
Което намятам върху рамената ти

Целувам едното после другото
Захапвам шията отзад караш ме
Да избирам между две рокли за вечерта

Без да се замисля посочвам
Черната с голия гръб на неочакваното тъмно
Слово ти го даряваш като

Каскада от свършвания водни
Бомбички които хвърляме през прозореца
На първата ни класна стая

Вече си напълно облечена
София сабоурин поема в черно