От толкова обич

by Владимир Сабоурин

 

От толкова обич
Не можех да свърша

Нито свирки ум да ти зайде
Нито омайна перфидна зеленина

Нищо не отвеждаше
До щастливия край

Тогава ти пожертва
Най-скъпото си поредно свършване

За да ме освободиш
Сестро на прикованите

Отказа се от собствения си рай
Като обет пред черна мадона

За да свърша аз мизерното
Блокирало от обич копеле

Тва свърши работа