Мигът на истината

by Владимир Сабоурин

 

Мигът на истината
Отваря времепространствен тунел
В който виждаш себе си

Като на длан
От първия детски спомен
До спомена за смъртта

Треперещ пред неизбежността
На непосредствено предстоящото
Взимане на решение

И пред колосалността
На дара перонът постепенно
Се опразва мигът

На истината е
Миг на самота.