Мигът на истината
by Владимир Сабоурин
Мигът на истината
Отваря времепространствен тунел
В който виждаш себе си
Като на длан
От първия детски спомен
До спомена за смъртта
Треперещ пред неизбежността
На непосредствено предстоящото
Взимане на решение
И пред колосалността
На дара перонът постепенно
Се опразва мигът
На истината е
Миг на самота.