Възхвала на Силвия

by Владимир Сабоурин

 

Силвия е мойта фризьорка
От най-крехка възраст набори сме
Тъкмо беше излязла от техникума по фризьорство
Росна росна пичка и налетях на нея в един гараж пригоден
За салон беше с неква друга кака но
Аз веднага си избрах силвия

Съзрявахме заедно аз
С университетските глупости
Ти в реалния живот на бракове
И разводи никога не съм те виждал овесила
Нос а е имало защо ти обаче си
Яка шопкиня от софийско

Красавица си но никога
Не ми е минавало през ума да те еба
Ти си ми шибана икона но не на
Фашисткия майстор а на некъв
Несъществуващ български ханаан
В теб септември е станал май

Възпявам те моя яка селянко
Ти ме попита кво ти става надрусан ли си
Не силве разведох се лицето ти грейна
Видях шибаната ти аура просветнала
От радост за мен силве ти си
Моята мечтана българия