Бъдеща любовница, настояща жена

by Владимир Сабоурин

 

Поезията е игра с времето
Времепространствено огъване
При което първо изпускаш острия завой
И политаш в дерето
А бетоновозът който сече завоя
Навлиза срещу теб в насрещното още
Не е потеглил

Поезията е пробив във времепространството
Червейна дупка между галактиките
На мъжа и жената между
Женската душа на мъжа
И мъжът който прониква
В жената като в собствената си
Сладостно крещяща душа

Поезията е времепространствено изкривяване
При което цял живот си се движил
Към жена която можеш да срещнеш
Само в дипла образувана от чудовищната
Тяга на черна дупка от която
Тя те откъсва на ръба
На хоризонта на събитията

Тя е твоя бъдеща любовница
И настояща жена