Бетоновозът

by Владимир Сабоурин

 

В една бистра септемврийска утрин
Той потегли безгрижно от точка
А същата сутрин лека кола със знак
За млад шофьор неумело припали
В точка б беше хубав есенен ден
В началото на месеца някъде в ранния
Следобед неусетно се засякоха
На стръмен почти обратен
Завой младата шофьорка
Го видя да връхлита върху й
Сечейки лошо завоя навлизайки
В насрещното срещу нея тя
Реши че следва челен удар и
Неясно защо натисна до дъно
Газта колата изкочи от платното
Като ударена от огромен среден пръст
Удрящ чимбер и почна да се върти
По дължината си надолу по ската неясно защо е
Прието отминалият спокойно надолу по пътя
Скрил се отдавна зад завоя
Бетоновоз да се нарича
Любов