Ето ни пак

by Владимир Сабоурин

На жена ми

 

вечната любов
през трупа на бг литературата
ни диша във врата

 

Пролог

Ето ни пак в стаята за 1 час
Аз старата чернилка
Ти малката отрепка
Правеща го за пари
Боклуците на този град
София кучката ни обича

 

І

Ето ни пак в стаята ми
Ти си сладка пухкава бяла целувка
Това е второто ти гостуване девствена си
Неумолимо времето за ебане настъпва
Може ли да те целуна
По бузката питам работата става
По етапния си ред
Виждаш непохватен отваряч съм
Искам пак да те целуна
По пухкавата бузка

ІІ

Ето ни пак в детската ти стая
Аз съм на първо посещение за запознаване
С баща ти сутрин е
Звънят ни настоятелно за закуска
Ние се ебем като за последно
Все едно утре сключваме брак
Потънали в прах кукли и мечета ревниво
Наблюдават как те шибам в устата
Времепространството се изкривява
Телефонът звъни от някакво минало в бъдещето
На светлинни години сме от свършване

ІІІ

Ето ни пак на света гора
Ебалника на града минаваме
Покрай коли със запотени стъкла
Покрай студентки хванати за ръка
Пенсионери колеги тичащи пиещи
Студено е мъчим се с чорапогащника ти
Докато ме възсядаш шибай ме кучко
Когато свършвам в устата ти
Най-топлото място в искрящия пролетен студ
Над главите ни млечният път е
На ръка разстояние

ІV

Ето ни пак в празното общежитие
Напушваме се със случайни кандидат-студентки
С крайчеца на съзнанието виждам
Че нещата лека полека отиват
Към непринуден групов секс
Една от кандидатките е
Анална кубинска принцеса
Родината е на кур разстояние
Тебе те няма но аз съм
Влюбен всички путки
В напушения кръг
Водят към теб

V

Ето ни пак в утрините на света гора
Чухал не спира да твърди
Да уловим шмугващата се
Мишка на живота
Общежитието се пробужда
Морзова азбука на токчета
В коридора бие телеграма
От пълнотата на живота
Набримчвам те до сливиците
На задна прашка крещи
Мръсна кучко
Ебането е трезва мистика

 

Ето ни пак влюбени
В стая под наем в последния
Люлин първата ни придобивка
Огромна тава
Не се побира във фурната
На хазяйката ти но се получава
Баница и ебане на корем
Очаквано добра комбинация

VІІ

Ето ни пак на голямата река
Пресни гаджета сме
Като бойскаутове изследваме
Всяко кътче достойно за ебане
Детската ти стая оградата на стръмната улица
Покрай училището ти
Местата за изкормване на рибата
В рибарската махала
Казана на баща ти беседката
В крайбрежната градина
Накрая го правим
С тотално изкухели глави
На свечеряване
Сред яростна гмеж комари
Край вечното струене на реката

 

VІІІ

Ето ни пак в частната болница
Току-що си родила недоносената ни дъщеря
Ако не беше скъпарското място
Щяха да я изпуснат
Да се задуши като мен
Изрязан на косъм
Докато те режат прелиствам болничната библия
От нощното ти шкафче
Намирам нещо не си спомням какво
Докарват те още на черешата
От упойката и прелетия концентрат
От червени кръвни клетки
Дъщеря ни в кувьоза
Овързана в системи
Свети като неонова светулка

Ти ме направи баща

 

ІХ

Ето ни пак в красавицата и звяра
Ти попадаш в приказката от любов
Аз попадам по право като чудовище
Вече и дъщеря ни я гледа
В безкраен анимационен лууп
Кръгът се затваря
С отчаяно усилие на инстинкта за самосъхранение
Изтръгваш се от ролята
Звяра и красавицата се развеждат
По взаимно съгласие
Розата става месоядна

 

Х

Ето ни пак напушени
Меко аптекарско стафче
С прелестно плато и дълго отшумяване
На седмата година от брака
Вече обсебени от липсата на болка
Липсата на пик е добре дошла
Заричам се в следващия живот
Да се напушваме само със скоросмъртница
И да се шибаме до смърт

 

ХІ

Ето ни пак в костенец
Търсиш вилата на д-р кръстев
Аз съм потънал в шибаната си поезия
Намираме само основи
Обрасли в пълзящи паразити
И пирографирани стихчета на вазов
Стихотворението криво лево се пръква
Бачкаме за тоя дето клати гората
За несъществуваща литература
Да си ударим една бърза пишка
Сред родната природа, а?

ХІІ

Ето ни пак в бг литературата
Три четвърти от същата са те намразили зарад мен
Последната четвърт още се колебае
Но аз съм непоколебим
Че ще я еба в селяндурския гъз
С последни усилия на любовта
Мълчаливо сочиш с поглед
Събраните съчинения на п. п. славейков
Краят на брака ни е
Близко вечната любов
През трупа й
Ни диша във врата

ХІІІ

Ето ни пак на масата
Аз съм чудовище погълнато
От чудовището на поезията
Но ти седиш на масата до мен
Не отвръщаш поглед не се гнусиш
Не забиваш ножа пред себе си
В сънната ми артерия
Не вдигаш високо над масата
Отрязаната ми глава
Държейки я за косите змии
Дори не забелязваш
Вкаменяващото ме щастие
Да се храня с теб

ХІV

Ето ни пак в леглото
Ти си бременна в седмия месец никога
Не съм виждал по-красиво тяло
Никога по-потопено в светлината
Която видях в търкалящата се
Надолу по ската кола
Когато спрях долу в най-дълбокото
Светлината не секна
Не оттегли майчината си милувка
Беше ме направила безсмъртен
В мига на края на свършването
В седмия ти месец

 

Епилог

Ето ни пак на люлката пред общежитието
Мъкнех плувнал в пот някакви торби
Нагоре към втори блок
Ти се отдели от люлката
Като връхлитаща в бой
Девствена богиня от илиада
Замръзнах на мястото си
Мизерен потен
Покрит с прах шибаняк
Застигнат от копие
В пикочния мехур
Заръфал бетона
Под краката ти
Хвана ме за косите
Нави ги около юмрука си
Изви назад главата ми
За да видя добре
Недокоснатите ти
От човешка ръка гърди
И милостиво
Ми тегли ножа

 

5.5.2020