София, Разпети петък

by Владимир Сабоурин


На Венци

София мое бяло момиче
Никога не си ме обичала каквато си
Горда и уплашена като момиче от село
Лягащо си с негър свободно и девствено
Красиво и страшно е едно и също
Градът е затворен най-сетне не можеш да избягаш от себе си
Родината е зад санитарен кордон
Ти си чумава и всичко родно страни от теб
Сега е моментът да бъдем щастливи
Мое бяло момиче