Сънувах, че съм роден на остров

by Владимир Сабоурин

 

Сънувах, че съм роден на остров. Скоро след раждането ме отнасят през океана в неизвестна посока, но в последния момент, вече на борда на празния танкер, решавам да не заминавам. За да не злепоставя майка, ще се направя, че съм заминал, казвам си, Ахаб трябва да си мисли, че Исмаил е на борда. Знам, че майка е робиня и отиваме в пустинята, но тя ще мисли, че съм с нея и това ще я крепи. Виждам от брега как танкерът започва да се покрива с ръжда още преди да е напуснал пристанището, усещам нейния досег с кожата, вкуса й в устата. Усещам потребността на майка да бъда там. Знам, че съплеменниците й ще превърнат тази потребност в омраза и ресентимент, но майка не е виновна за това. Че ми е майка, ще им се вмени в оправдание. Но аз съм роден на остров и оставам на него.