Сънувах, че Карл Шмит ме кани на гости

by Владимир Сабоурин

 

Сънувах, че Карл Шмит ме кани на гости с пренощуване в родното си провинциално градче, където се е оттеглил след денацифицирането си, за да се информира от първа ръка за българския етнически модел на най-успешното извънредно положение в Европейския съюз. Както знаете, имам слабост както към жените от Балканите, така и към извънредното положение, предразполагащо казва той. В българския модел не разбирам едно: чувам, че е най-ефикасният при пълна липса на реални мерки, снабдяване на населението с маски, респираторни машини и прочее. Това добре, реалните мерки понякога са вредни при наличието на абсолютна власт. Но обяснете ми все пак едно: как така еднакво неденацифицирани, пардон, недекомунизирани политици не могат да се разберат по съществото на извънредното положение? Това така наречената „българска работа“ ли е, при която публичното насиране на де що има суверен от страх е въпрос на висш пилотаж?