Сънувам, че съм Гео Милев

by Владимир Сабоурин

 

Сънувам, че съм Гео Милев и превеждам Средата на живота на Фридрих Хьолдерлин, стихотворението с умиротворените жълти круши на угасващото съзнание, които видях като бесни жълти цветя. Остават ми пет години живот, на него месеци преди да полудее. Звънтенето на ветропоказателите в ноемврийския вятър на бюргерската студенина се чува като плющенето на знамена в студената пролет на празните софийски улици на извънредното положение.