Сънувам, че съм Троцки

by Владимир Сабоурин

 

Сънувам, че съм Троцки и потеглям на празен норвежки танкер за Мексико. Празният танкер е като женска утроба, мисля си, хапейки до кръв долната си устна, а в Мексико има култ на смъртта. Колебая се какво да избера, напосоки разлиствайки томче с поезия на Пушкин, все едно гадая. Изведнъж ме озарява прозрението, че Революцията обединява двете. Пред очите ми е стихът Унылая пора, очей очарованье.