Почит към Златомир Златанов

by Владимир Сабоурин

 

Когато стане страшно
Те се изказват авторитетно и замлъкват
За да не допуснат и най-малката грешка накъде
Ще тръгнат нещата след края на света да изчакат
Да се снишат покрай края след който да продължат
Да продължат да тъгуват за света винаги от вчера
Ти си от десетилетия в панелния недостроен строеж
На бъдещето храма на изолацията издигнат за осем дена
На тоталното извънредно положение под карантина откакто те помним
Във вечното читалище на гърба на евтината проституция край гарата
Уплашени сме татко не познаваме горчивината на самотата позволи ни
Да дойдем да седнем в краката ти