vs. archives

1
Братя, ако бях при вас
Ако бях на източните снежни полета един от вас
Един от хилядите, теглещи снаряжението насред леда
Бих казал, както казвате вие: сигурно
Трябва да има някакъв път за вкъщи.

Но, братя, скъпи братя
Под стоманената каска, под черепната кутия
Щях да знам това, което знаете вие: няма
Вече никакъв път за връщане вкъщи.

На картата в училищния атлас
Пътят до Смоленск е не по-дълъг
От малкия пръст на Фюрера, но
На снежните полета Смоленск е по-далече
Много далече, прекалено далече.

Снегът не се задържа вечно, само до пролетта
Но и човекът не издържа вечно. До пролетта
Няма да издържи.

Значи трябва да умра, знам това.
В одеянията на разбойник трябва да умра
Да умра в ризата на подпалвач и убиец.

Като един от многото, един от хилядите
Преследвани като разбойници, убивани като подпалвачи и убийци.

2
Братя, ако бях при вас
Ако се мъкнех с вас през заледените пустини
Бих попитал, както питате вие: защо
Съм дошъл тук, откъдето
Няма път за връщане вкъщи?

Защо навлякох одеянията на разбойник?
Защо навлякох ризата на подпалвач и убиец?
Не беше от глад, нали
Не беше, нали, от жажда за убиване.

И защото бях роб
И ми бе наредено
Потеглих да убивам и паля
И сега трябва да ме преследват
И сега трябва да ме убиват.

3
Защото проникнах с взлом
В мирната страна на селяните и работниците
На големия ред, на непрестанното изграждане
Тъпчещ и прегазващ посеви и селски дворове
Прекъсващ обучението в хиляди училища
Пречещ на заседанията на неуморни селски и работнически съвети
Проникнах да плячкосвам работилници, мелници и хамбари –
Затова сега трябва да умра като плъх
Хванат от селянин.

4
За да се изчисти от мен
Лицето на земята
От мен, проказата! Да се даде пример
В мое лице за всички времена как трябва да се постъпва
С разбойници, подпалвачи и убийци
И с робите на разбойници, подпалвачи и убийци.

5
За да кажат майките, че нямат деца
За да кажат децата, че нямат бащи
За да са само хълмове, които не могат да упътят.

6
И аз няма да видя вече
Страната, от която съм дошъл
Нито морето, нито бранденбургската върба, нито белия бор
Нито лозето на брега на реката във Франкония.
Нито в сивата ранина, нито по пладне
И когато пада вечерта.

Нито градовете и града, където съм роден
Нито тезгясите и никога вече стаята
Нито стола.

Всичко това вече никога няма да видя
И никой, вървял с мен
Няма да види всичко това отново
И аз няма, и ти няма
Да чуем гласовете на жените и майките
Или вятъра над комините на родината
Или радостната глъч на града, или пък горчивата.

7
А ще загина в средата на годините си
Безумен водач на бойна техника.

Ненаучен, освен от сетния час
Неопитен, освен в убиването
Нелипсващ на никого, освен на палачите.

И ще лежа под земята
Която аз разруших
Вредител, за когото никой не съжалява –
Ще си отдъхнат край моята дупка.

Защото какво се зарива тук?
Центнер меса в някакъв танк, които скоро ще почнат да се вмирисват.

8
Братя, ако сега бях при вас
По пътя обратно към Смоленск
От Смоленск обратно в нищото.

Бих почувствал каквото чувствате вие: винаги
Съм го знаел вече под стоманената каска, под черепната кутия
Че лошото не е добро
Че две по две е четири
И че ще умре, който тръгна с Него
Окървавения глупак.

Който не знаеше, че пътят до Москва е прекалено дълъг
И прекалено студена зимата тук в източните страни
И колко необуздано е желанието на селяните и работниците
Да защитят своята държава, своята нова, първа по рода си
Където човекът вече не е вълк за човека.

9
И тъй, когато пристигнахме да плячкосваме градовете и рудниците
Градовете вече ги нямаше – бяха останали само на картата
Нито рудниците – бяха само в списъка с плячката.

Изпепелена лежеше земята. Откарани бяха
Фабриката и хамбара, но настъпваха
Срещу нас сега хиляди танкове, управлявани
От собствениците на земята и на градовете
За да бъдем изтребени всички.

10
Пред горите, зад оръдията
Под танковете, край пътя
По улиците и в къщите
От мъжете, от жените, от децата
В студа, в нощта, в глада.

За да бъдем изтребени всички
Днес, или утре, или вдругиден
Аз, и ти, и генерала, всичко живо
Дошло тук да посегне
На изграденото от човешка ръка.

11
Защото е мъка да обработваш земята
Защото коства толкова пот да вдигнеш къща
Да нарежеш гредите, да начертаеш плана
Да издигнеш стените, да покриеш с покрив.
Защото уморяваше толкова, защото надеждата бе толкова голяма.

12
Затова трябва да бъдем изтребени до крак
Всички, които тръгнахме с Унищожителя, за да се изпълни:
Той унищожи своите.

Хиляди години имаше само смях неугасващ
Когато се посягаше на създаденото от човешка ръка
Но сега ще се разчуе по всички континенти:
Кракът, който стъпка полята на новите водачи на трактори
Е пресъхнал.
Ръката, вдигната срещу създаденото от новите строители на градове
Е отсечена.

1942