Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 10-12“
by Владимир Сабоурин
10
Пред горите, зад оръдията
Под танковете, край пътя
По улиците и в къщите
От мъжете, от жените, от децата
В студа, в нощта, в глада.
За да бъдем изтребени всички
Днес, или утре, или вдругиден
Аз, и ти, и генерала, всичко живо
Дошло тук да посегне
На изграденото от човешка ръка.
11
Защото е мъка да обработваш земята
Защото коства толкова пот да вдигнеш къща
Да нарежеш гредите, да начертаеш плана
Да издигнеш стените, да покриеш с покрив.
Защото уморяваше толкова, защото надеждата бе толкова голяма.
12
Затова трябва да бъдем изтребени до крак
Всички, които тръгнахме с Унищожителя, за да се изпълни:
Той унищожи своите.
Хиляди години имаше само смях неугасващ
Когато се посягаше на създаденото от човешка ръка
Но сега ще се разчуе по всички континенти:
Кракът, който стъпка полята на новите водачи на трактори
Е пресъхнал.
Ръката, вдигната срещу създаденото от новите строители на градове
Е отсечена.
1942
