Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 5-7“

by Владимир Сабоурин

 

3
За да кажат майките, че нямат деца
За да кажат децата, че нямат бащи
За да са само хълмове, които не могат да упътят.

6
И аз няма да видя вече
Страната, от която съм дошъл
Нито морето, нито бранденбургската върба, нито белия бор
Нито лозето на брега на реката във Франкония.
Нито в сивата ранина, нито по пладне
И когато пада вечерта.

Нито градовете и града, където съм роден
Нито тезгясите и никога вече стаята
Нито стола.

Всичко това вече никога няма да видя
И никой, вървял с мен
Няма да види всичко това отново
И аз няма, и ти няма
Да чуем гласовете на жените и майките
Или вятъра над комините на родината
Или радостната глъч на града, или пък горчивата.

7
А ще загина с средата на годините си
Безумен водач на бойна техника.

Ненаучен, освен от сетния час
Неопитен, освен в убиването
Нелипсващ на никого, освен на палачите.

И ще режа под земята
Която аз разруших
Вредител, за когото никой не съжалява –
Ще си отдъхнат край моята дупка.

Защото какво се зарива тук?
Центнер меса в някакъв танк, които скоро ще почнат да гният.

(to be continued)