Бертолт Брехт „Адът на разочаровалите“

by Владимир Сабоурин

 

Като оставихме зад гърба си Ада на разочарованите
Стигнахме в Ада на разочаровалите.
В сив град, изпълнен с пазарна врява
Срещнахме загубилите лицата си.

Всеки, на когото се натъкнехме, гледаше встрани.
Забързваше крачка този, след когото тръгвахме. Но ги видяхме
Облечени в евтини и скъпи дрехи, стари
И млади, от двата пола.

Още се забелязваха у мнозина
Следи от някогашна голяма красота, която сигурно е съблазнявала
Умни чела и – което поразява най-дълбоко – остатъци
От честна усмивка.

Прекършилите се пред заплахите
Държаха още главите си по начин
Който ще видиш у тези, дето не можеш да сплашиш.
Казалите някога „Щом казвам, че ще дойда, значи ще дойда“
Вече наистина не ги очаква никой – но
Те все още бързо си проправят път сред тълпата.

Сега всички са заедно, само сред свои хора, но още впримчени
В рисковани начинания. Надниквайки отвън в канторите
Видяхме как си показват един на друг акредитивите
Сочат с пръст многото печати и подписи
Но с палеца прикриват местата
Където е изтрита годината.

1934

 

 

 

 

 

Реклами