Бертолт Брехт „Песен за хаоса“

by Владимир Сабоурин

 

Сестро, покрий си главата, братко, изтегли ножа си, векът е разглобен.
Знатните непрестанно се жалват, а дребните хорица са изпълнени с радост. Градът казва:
Нека прогоним силните изсред нас.
Разбиват вратите на административните сгради, трошат се табличките със списъците на робите.
Господарите са впрегнати на мелничарските камъни. Невиделите зрака на деня са излезли на светло.
Абаносовите кутии за волни пожертвования са разбити, великолепното кедрово дърво го насичат за легла.
Който нямаше хляб, има хамбари. Който живееше от подаяния
Сега сам раздава.

Къде си, военоначалнико? Моля, моля, моля, въведи ред.
Синът на големеца вече е неразпознаваем, детето
На господарката става син на робинята й.
Сановниците търсят подслон в плевника. Когото едвам
Допускаха да спи край крепостните стени, сега се изтяга в креват.
Който преди гребеше в лодката, сега притежава кораби. Огледа ли се
Собственикът за тях, те вече не са негови.
Петима мъже са изпратени с поръчки от господарите си. Те отвръщат:
Хващайте сега сами пътя, ние пристигнахме.

1934