Бертолт Брехт „Като ме натириха в изгнание“

by Владимир Сабоурин

 

Като ме натириха в изгнание
Във вестниците на Бояджията се мъдреше
Това било, защото в стихотворение
Съм се бил изгаврил с войника от Световната война.
Наистина в предпоследната година на тази война
Когато тогавашният режим – за да отложи поражението си –
Отново прати в огъня осакатените в него
Редом със старците и седемнайсетгодишните
Аз описах в едно стихотворение* как
Падналият войник го изравят от гроба и
С ликуващото участие на всичките измамници
Кръвопийци и потисници отново
Го ескортират обратно на бойното поле. Сега
Когато те подготвят нова световна война
Изпълнени с решимост да надхвърлят злодеянията от предходната
Те навреме ликвидираха хора като мен или ги натириха
Като предатели
На техните комплоти.

Около 1933

 

* „Легенда за мъртвия войник“ (1918), вж. тук превода на Радой Ралин (б. пр.).