Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл 1“

by Владимир Сабоурин

 

1
Когато Емпедокъл, агригентинецът
Вече бе спечелил почитта на съгражданите си заедно
С недъзите на старостта
Той реши да умре. Понеже обаче
Обичаше неколцина, които също го обичаха
Той не искаше да се унищожи пред тях, а
По-скоро да стане нищо.
Той ги покани на излет, не всички
Някои пропусна, за да привнесе в избора
И в цялото начинание
Примес на случайност.
Те се изкачиха на Етна.
Трудността на изкачването
Породи мълчание. На никого не липсваха
Мъдри слова. Стигнали горе
Те си поеха дъх, успокоявайки пулса си
Заети с гледката, радостни, че са достигнали целта.
Без да го забележат, учителят ги изостави.
Когато отново подеха разговора си, не забелязаха
Още нищо, едва по-късно
Се усети на места липсата на дума и те се огледаха за него.
Той обаче вече отдавна бе заобиколил кратера
Без особено да бърза. Веднъж
Спря и дочу
Как далече от другата страна на планината
Отново бе подет разговорът. Отделните думи
Вече не се разбираха – умирането бе започнало.
Като застана на ръба на кратера
Отвърнал лице, без да го е грижа за последващото
Което вече не го касаеше, старецът бавно се наведе
Грижливо свали сандала от крака си и с усмивка го хвърли
Няколко крачки встрани, за да не бъде прекалено бързо
Открит, но все пак навреме, тоест
Преди съвсем да се разпадне. Едва тогава
Се обърна към кратера. Когато приятелите му
Без него и търсейки го се върнали
Започнало в следващите седмици и месеци постепенно
Сега неговото умиране, както си го бе пожелал. Все още
Някои го очаквали, докато други
Го имали за мъртъв. Все още отлагали
Някои своите въпроси до неговото завръщане, докато други вече
Сами се опитвали да намерят разрешение. Бавно като облаци
Отдалечаващи се на небето, непроменени, само смаляващи се
Продължаващи да се отдръпват, докато не гледаш, все по-далече
Когато отново ги потърсиш с поглед, може би вече обърквани с други –
Така той се отдалечавал от обичайното за съгражданите си, по обичаен начин.
Тогава изникнал слух.
Той не бил умрял, защото не бил смъртен, гласял слухът.
Обгърнала го тайна. Сметнало се за възможно
Че освен земното има и друго, че ходът на човешкото
Можел да се промени за отделен човек – такива ми ти приказки се появили.
Но по същото време бил открит и сандалът му, коженият
Осезаемият, износеният, земният! Оставен за онези, дето
Когато не виждат, веднага започват да вярват.
Краят на дните му
Станал така отново естествен. Той бе умрял като всеки друг.

 

(to be continued)

 

 

 

 

 

Реклами