Бертолт Брехт „За тревата и ментата“

by Владимир Сабоурин

 

Имам вкус на мента
На езика и мирис на трева
Лежа в копривата майтап да става
И се въргалям върху парцалаците на грубата си кожа.
Тръстиката предъвках на рекичката.
Развратничах си с тлъсти камъни.
Като не ми остана кожа грам от любенето
Погледнах аз към малкото небе.
Позната ми е таз трева от дъното на панталона
От млад. И като още беше малка.
Тя дращеше ми често по врата
Растеше от косата ми значително по-бързо.
Видях я да развратничи в невръстна възраст още
(Тя бе чудесен черен прилеп.)
Добре си пасвахме при всяко положение.
Но плахо тя обичаше безспир единствено врата ми

1920