Бертолт Брехт „Сонет 12. За любовника“

by Владимир Сабоурин

 

Да си признаем: слаба е, уви, плътта ни –
Откакто аз свалих жената на приятеля
Отбягвам стаята си, лошо спя
И нощем забелязвам, че слухтя!

Причината е: стаята на двамата
Граничи с моята. Това ме кара все
Аз да наострям слух, когато я използва
Не чувам ли пък нищо, викам си: по-зле!

Когато вечер тримата седим на вино
И забелязвам, че приятелят ми не запалва
А щом погледне я, избива влагата в очите му

Принуден виждам се да пълня чашата й до ръба
И ако тя не иска, насила карам я да пие
Така че нощем да не забелязва нищо.