Бертолт Брехт „Посещение при прокудените поети“

by Владимир Сабоурин

 

Когато насън влезе в колибата на пратените в изгнание
Поети, която се намира до колибата
Където живеят прокудените мислители (той дочу оттам
Спор и смехове), на входа му дойде насреща
Овидий и му каза с половин глас:
„По-добре още не сядай. Още не си умрял. Кой да ти каже
Дали все пак няма да се върнеш у дома? И то без да е необходимо да се променя нещо друго
Освен ти самият.“ Въпреки това, с утеха в погледа
Се приближи Бо Цзюйи и каза с усмивка: „Суровото отношение
Е заслужил всеки, който поне веднъж е назовал неправдата.“
А приятелят му Ду Фу каза тихо: „Виждаш: изгнанието
Не е мястото, където се отучваш от надменността.“ Но по-приземено
Застана до тях одрипавелият Вийон и попита: „Колко
Врати има къщата, където живееш?“ А Данте го дръпна настрана
И като го хвана за ръкава, промърмори: „Стиховете ти
Приятелю, гъмжат от грешки, помисли
Кой и колцина са срещу теб!“ И Волтер им подвикна:
„Внимавай в стотинката, иначе ще те уморят от глад!“
„И примесвай майтапи във всичко!“ извика Хайне. „Това не помага“
Изпсува Шекспир, „като Джейкъб се качи на трона
И на мен ми беше забранено вече да пиша.“ „Стигне ли се до съд
Наеми адвокат мошеник!“ посъветва Еврипид
„Защото той познава дупките в мрежата на закона.“ Смехът
Още отекваше, когато, от най-тъмния ъгъл
Се чу вик: „Ей, ти, знаят ли ти
Стиховете наизуст? И онези, дето ги знаят
Ще се измъкнат ли от преследвачите?“ „Това
Са забравените“, рече тихо Данте
„На тях са им унищожили не само телата, но и творбите.“
Смехът секна. Никой не смееше да погледне по посока на вика. Новодошлият
Бе пребледнял.

1939

 

 

 

 

 

 

 

Реклами