Бертолт Брехт „Песен на войника от Червената армия“

by Владимир Сабоурин

 

1
Понеже е разядена страната ни
И с мътно слънце по средата
Изплю ни тя във улиците тъмни
И по шосета мръзнещи.

2
Напролет ни изми водата снежна
А ние сме деца на лятото червено!
И през октомври още сняг валя ни
Сърцата смръзнаха се под януарски вятър.

3
През тези години думата свобода
В усти се чу, предъвкващи леда.
Мнозина видяхме с тигрови челюсти
Да следват знамето червено, нечовешко.

4
А вечер често, щом в червена ръж
Луната плуваше, преди на крантите си да заспят
Говореха си те за идещите времена
Докато клюмнат – в мързел маршът ги унася.

5
Под дъжд и тъмни ветрове
Сънят на твърди камъни ни беше сладък.
Дъждът изми очите от калта
И също многото ни грехове.

6
И често през нощта небето бе червено
Те мислеха го за червено зазоряване.
Пожар оказваше се, но идваше и утринта.
Но свободата, брат, тя тъй и не дойде.

7
И затова, където и да бяха
Това е ада, викаха си те.
Но мина време. И тоя ад последен
Последен така и не бе.

8
Дойдоха още много адове.
Но свободата, брат, тя тъй и не дойде.
Минава времето. Но дойде ли сега небето
То щеше да дойде без тях.

9
Когато тялото разядено
Осъмне с мътното сърце в средата
Армията кожата и костите ни ще изплюе
В студени плитки дупки.

10
С тела, втвърдени от дъжда
И със сърца, прерязани от лед
И с празните, оцапани от кръв ръце
Ухилени ще влезем в рая ваш.

 

 

 

 

 

Реклами