Бертолт Брехт „Сонет № 14. За вътрешната празнота“

by Владимир Сабоурин

 

Щом чух за мен да казват по пазарищата
Че вътрешно съм празен аз човек
Отвърнах бързо: бих искал аз така да е
И казах го съвсем не с цел да дразня

Не го и казах също, с надежда да е ново.
Празен съм – и гладен затова, затова и мая се:
Обядът ми мучи все още, а вече си мечтая
Изсирам как говедото, преживящо все още.

В мен да има място трябва, тогава не съм сит!
И се надявам силно да не стана никога
Едно е, за което дебна аз сега:

Аз искам да съм плосък, за да надживея всичко!
А как да стана плосък? Говеда цяло стадо
Няма как да стъпче празната стотинка: плоска тя е.

 

 

 

 

 

Реклами