Бертолт Брехт „За един художник“

by Владимир Сабоурин

 

Неер Кас язди едногърба камила през пясъчната пустиня и рисува с водни бои зелена финикова палма
(под тежък картечен огън)

Война е. Ужасяващото небе е по-синьо от обикновено. Някои падат мъртви в тресавищната трева.
Можеш да застрелваш кафяви мъже. Вечер можеш да ги рисуваш.
Те често имат странни ръце.

Неер Кас рисува бледото небе над Ганг под утринния вятър
Седем кулита държат платното му, четиринайсет рикши държат Неер Кас, който е пил.
Защото небето е красиво.

Неер Кас спи нощем върху камъни и псува, щото са твърди.
Но и това му се струва хубаво (включително псуването)
С удоволствие би го нарисувал.

Неер Кас рисува виолетовото небе над Пешавар бяло –
Щото няма вече синьо в тубичката.
Слънцето бавно го дъвче. Душата му се пречиства. Неер Кас продължава да рисува.

От Цейлон за Порт Саид в открито море той рисува върху вътрешната стена на стария платноходен кораб
Най-хубавата си картина с три цвята, на светлината от два илюминатора.
Тогава корабът потъва, той се спасява. Кас се гордее с картината. Тя не се продаваше.

Около 1917

 

 

 

 

 

Реклами