Бертолт Брехт „За бедния Б. Б.“

by Владимир Сабоурин

 

1
Аз, Бертолт Брехт, съм от черните гори.
Майка в градовете ме донесе
Като в тялото й бях. И студът на тези гори
До смъртта ми ще е вътре в мен.

2
В асфалтовия град съм у дома. От самото начало
С последно причастие съм снабден –
С цигари. С ракия. И с вестници.
Подозрителен и мързелив, и доволен накрая.

3
С хората съм мил. Аз нося
Твърда шапка какъвто е редът им.
И казвам: това са особено миришещи животни
И добавям: няма проблем, и аз съм такъв.

4
Предобед в празните люлеещи се столове
Понякога разполагам няколко жени
Безгрижно гледам ги и викам им:
В мое лице имате човек, на когото не може да разчитате.

5
Привечер събирам се с мъже
Един на друг си викаме „джентълмен“
На мойта маса слагат си краката
И казват: ще се оправим. Аз не питам кога.

6
Призори елхите мочат утринното сиво
И буболечките им – птиците – почват да крещят.
В тоя час допивам чашата си аз в града
Изхвърлям фаса и разтревожено заспивам.

7
Лековато поколение ние сме седели
В минаващи за неразрушими домове
(Така построихме островния Манхатън
И тънките антени, дето Атлантика забавляват).

8
От тези градове единствен ще остане вятърът, през тях преминал!
Домът с радост прави седящия на масата – и той го изпразва.
Ние знаем, че сме временни, нали
И след нас ще дойде: нищо особено пак.

9
При идещите земетресения, надявам се
Че няма пурата ми да угасне от горчивина
Аз, Бертолт Брехт, в асфалтовите градове запратен
От черните гори още в корема на майка си.

1 август 2019