Бертолт Брехт „Апфелбьок или Лилията между тръни“

by Владимир Сабоурин

 

1
Бе мека светлина, когато Якоб Апфелбьок
Уби родителите си – майка и баща
Завря ги в раклата за спалното бельо
И в къщата остана сам.

2
Под купола небесен облаците плаваха далеч
И летен вятър меко къщата облъхваше
И сам самин седеше в къщата
Билѝят само преди седем дни дете.

3
И дни минаваха, минаваше нощта
И всичко бе като преди, и само малко инак бе
И край родителите си седеше Якоб
И просто чакаше да дойде квото ще.

4
Когато смрад разнесе се от раклата
Саксия купи Якоб със азалии
И Апфелбьок реши от този ден
Да спи на канапето бедното дете.

5
Млекарката оставяше бутилките си още
Пред прага, сладко, хладно млякото с каймак.
Каквото не изпива Апфелбьок изсипва го
Защото Якоб пие вече малко.

6
И вестникарят носи още вестника
На свечеряване отекват стъпките му тежки
И Якоб чува вестника в кутията да тупва
Но Якоб Апфелбьок не го чете.

7
И щом воня изпълни къщата от край до край
Заплака Якоб и му прилоша.
И плачейки излезе Якоб Апфелбьок
И спеше вече само на балкона.

8
И вестникарят всеки ден задаваше въпрос:
Какво мирише тук? Мирише все едно умрял е някой!
А в меката вечерна светлина отвръщаше му Апфелбьок:
Това е мръсното бельо във раклата.

9
Попита и млекарката веднъж:
Какво мирише тук? Усещам аз воня.
А в меката вечерна светлина й Апфелбьок отвръщаше:
Това е телешкото, дето се разваля.

10
И щом накрая провериха раклата
Облян във мека светлина стоеше Якоб.
И щом попитаха защо го е направил
Отвърна Якоб Апфелбьок: Не зная.

11
На следващия ден млекарката обаче
Запита се дали детето някога
Якоб Апфелбьок все някой ден дали
На гроба той на бедните родители ще иде?