Бертолт Брехт „Германия“

by Владимир Сабоурин

 

Нека други за нейния срам
говорят, аз говоря за моя

О, Германийо, бледа майко!
Как седиш в скверна
Сред народите.
Сред осквернените
Ти се набиваш на очи.

От твоите синове най-бедният
Лежи убит.
Когато голям бе гладът му
Други твои синове
Вдигнаха ръка срещу него.
Това се е разчуло.

Така с вдигнати ръце
Вдигнати срещу брата си
Те нагло обикалят пред теб
И се смеят в лицето ти
Това е всеизвестно.

В твоя дом
Крещи се това, което е лъжа
Но истината
Трябва да мълчи.
Така ли е?

Защо вредом те славят потисниците, ала
Потисканите те обвиняват?
Ограбваните
Те сочат с пръст, ала
Грабителите хвалят системата
Изнамерена в дома ти!

И при все това всички те виждат
Да криеш крайчеца на дрехата си, който е кървав
Подгизнал от кръвта на твоя
Най-добър син.

Слушат ли речите, които отекват в дома ти, смеят се хората.
Ала който те види, се хваща за ножа
Като да е видял разбойник.

О, Германийо, бледа майко!
Как те подредиха синовете ти
Че седиш сред народите
За посмешище или страх!

1937