Бертолт Брехт „Възхвала на съмнението“

by Владимир Сабоурин

 

Хвала на съмнението! Съветвам ви да приветствате
Ведро и с уважение този
Който проверява думата ви като съмнителна монета!
Иска ми се да сте мъдри и да не давате
Думата си прекалено уверено.

Четете историята и вижте
В безпорядъчно бягство непобедимите армии.
Навсякъде
Се сриват непревземаеми крепости и
Когато в напускащата пристанището армада корабите са безброй
Връщащите се
Са били преброими.

Така един ден човек застана на непревземаем връх
И един кораб достигна предела на
Безкрайното море.

О, прекрасно клатене на глава
Пред неоспоримата истина!
О, смело лечение на лекаря
При неспасяемо болен пациент!

Но най-хубавото от всички съмнения
Когато обезверените и отпаднали вдигат глава и
Вече не вярват
В силата на потисниците си!

О, колко трудно е извоювана тезата!
Колко жертви е коствала!
Че това е така, а не иначе
Колко трудно е било да се види!
С въздишка на облекчени един ден някой го записва в бележника на мисленето.
Дълго стои тя може би в бележника и много поколения
Живеят с нея и гледат на нея като вечна истина
И осведомените презират всички, които не я познават.
Но тогава може да се случи така, че да се породи подозрение, защото нов опит
Поражда съмнение в тезата. И то се надига.
И друг някой ден един човек внимателно задрасква тезата
В бележника на знанието.

Под крясъка на заповеди, преглеждан
За пригодност от брадати лекари, инспектиран
От сияйни същества със златни отличителни знаци, назидаван
От тържествени попове, тикащи му под носа книга, написана от самия Бог
Поучаван
От нетърпеливи учители – стои бедният и слуша
Че светът е най-добрият от всички светове и че дупката
В покрива на стаята му е планирана от самия Бог.
Настина му е трудно
Да се съмнява в този свят.

Покрит с пот се навежда човекът, който строи къща, в която няма да живее
Но покрит с пот блъска и човекът, който строи собствената си къща.

А ето ги и благонадеждните, които никога не се съмняват.
Храносмилането им е блестящо, съждението им непогрешимо.
Те не вярват на фактите, те вярват само на себе си. В краен случай
Фактите трябва да вярват в тях. търпението им спрямо самите себе си
Е безгранично. Всеки аргумент
Чуват с ухото на ченгето.

Редом с благонадеждните, които никога не се съмняват
Стоят надеждно колебливите, които никога не действат.
Те се съмняват, не за да стигнат до вземане на решение, а
За да избегнат вземането на решение. Главите си
Ползват само за клатене с глава. Със загрижена физиономия
Предупреждават пътниците на потъващи кораби за опасността от водата.
Под секирата на убиеца
Се питат дали и той не е човешко същество.
С промърморената бележка
Че предметът още не е изследван из основи те си лягат.
Дейността им се състои в колебанието.
Любимата им приказка е: като му дойде времето.

Когато възхвалявате съмнението
Не възхвалявайте
Колебанието, което е отчаяние!

Каква му е ползата да може да се съмнява на този
Който не може да вземе решение!
Може да действа погрешно
Този, който се задоволява с прекалено малко доводи
Но остава бездеен насред опасността
Този, който се нуждае от прекалено много.

Ти, който си водач, не забравяй
Че си такъв, защото си се съмнявал във водачите!
Позволи затова на водените
Да се съмняват!

Около 1939