Бертолт Брехт „Ти, който виждаш малцина“

by Владимир Сабоурин

 

1
Ти, който виждаш малцина
Да правят крайно необходимото – не ги изоставяй!
Не питай за твоя дял от яденето
Не питай за твоето положение на любимец.
Правилното
Се нуждае от минималното подсказване!
Не посочвай заместител
Когато имат нужда от теб!

2
Защо смяташ
За дружелюбно отношение да се изпълни само желаното
При положение, че знаеш: ти желаеш неразумното?

3
Не се вторачвай винаги
В няколкото си белега от рани!
Вземи предвид: ударите, които ти раздаде
Бяха понесени без оплакване.
Настроенията ти бяха търпени
Ти беше ценен.
Че когато не получаваше желаното
Отказваше да направиш най-необходимото
Не бе порицано.
Ти беше натоварен с неща, които
Се поверяват само на най-сигурните рамене.
Ти беше подминаван като най-близкото до ума.
От теб се очакваше
Особеното прозрение.

4
Така ядат последни свързаните най-пряко с приготвянето на храната: готвачите.

5
Отношението към теб винаги е било като
Отношението към най-ценените.

6
Затова: не поставяй своето име
В нямащия край списък
На откреклите се.

Около 1926/27