Бертолт Брехт „Често през нощта сънувам, че не мога“

by Владимир Сабоурин

 

Често през нощта сънувам, че не мога
Вече да си изкарвам прехраната
От масите, които произвеждам, няма
Нужда никой в тази страна, продавачите на риба
Говорят китайски
Най-близките ми роднини
Ме гледат като чужд в лицето
Жената, с която спях седем години
Любезно ме поздравява на стълбището и
С усмивка
Отминава

Знам
Че последната стая вече е празна
Мебелите вече са изнесени
Матракът е разпран
Пердето съдрано
Накратко: всичко е готово да
Накара тъжното ми лице
Да пребледнее

Бельото, закачено да се суши в двора
Е моето бельо, добре го разпознавам
Като се вгледам по-отблизо, забелязвам
Наистина
Шевове и кръпки по него
Изглежда
Аз съм се изнесъл, някой друг
Живее сега тук и
Дори в
Моето бельо

Около 1926/27

 

 

 

 

 

Реклами