Бертолт Брехт „Псалм 12“

by Владимир Сабоурин

 

1
Вече дъвках трева, аз и приятелят ми Орге* повярвахме това мотамо, заклевам се, аз откраднах, не отричам. Но тялото й не взех, не можех.

2
Аз не съм негър, от скромност не твърдя това, но си изпълнявам прилежно задълженията. Но телата ни лежаха заедно насред спално бельо, и аз я ухапах по шията, и заспах.

3
Защото в кръвта й бяха тъмни аутодафета, лампиони, негърски танци и умората на много шосета – аз обаче бях един малък идиот.

4
Дебели животни се прокрадваха през кафеникавата джунгла около нас, син дъжд громолеше по покривите от палмови листа и ние лежахме като нежни растения.

5
Това бе Хе Тъмнокожата, умряла като облак, който почти никога не е съществувал.

1920

 

* Прякор на Георг Пфанцелт, младежки приятел на Брехт (б. пр.).

 

 

 

 

 

Реклами