Бертолт Брехт „Песен за лятото. Псалм 14“

by Владимир Сабоурин

 

1
Под едно жълто слънце с цвят на охра, изгряващо в четири часа, под купища вятър, които ме можеш да изкупиш за седем милиона, ливадите от Кемптен до Пасау разгръщат пропагандата си в полза на радостта от живота.

2
От град на град се търкалят влаковете, пълни с мляко и пътници, житните поля се разделят пред тях като жълто море. Около громолящите влакове, насред големите вкаменелости времето спира, пладнето над неподвижните полета.

3
Фигурите в полята, кафяви с бели блузи и порочни лица, разкъсват с блестящи лопати хълбоците на търпеливата земя и вливат животински течен тор в раните. Кафявогърдите и добитъкът им работят като обсебени с бавни движения за бледоликите в големите вкаменелости, както е писано на хартия.


Пурпурни ветрове възбуждат равнините. Миризмите стават в началото на май безмерни. Огромни видения на зъбещи се голи мъже се реят на големи височини в посока юг.

4b
Червената кръв на хората ражда за първи път крясъци, подобни на предсмъртни крясъци на маймуни. Звънтящи ята скакалци покриват в зелено мозъците, и главите ни стават високомерни, докато се сдобиваме със седем пъти повече членове.

4
Бог сътворил света, за да дава хляб, и ни дал камъни за домовете и ръце за труда, за да се напълнят стомасите, и стомаси ни дал, за да храносмилат. За какво обаче е вятърът, великолепен във върховете на короните?

5
Вятърът мести облаците, за да има дъжд за нивите, за да дават нивите хляб. Нека сега да зачеваме деца в многообразни похоти за хляба и в случай, че умрем!

6
Лятото е най-красивият сезон (освен пролетта, зимата и есента! Докато трае, аз го обичам най-много!)

1920