Бертолт Брехт „Песен за катакомбите. Псалм 13“

by Владимир Сабоурин

 

1
По-рано те клечаха като мухи край колибата ми, нагиздени с проказата си, горди със смрадта на гной, защото аз им казвах всеки път като излизах: потърпете докато ви задоволя.

2
Сега белосах изби под колибата в черната земя. Там ги погребвам всички, увити в кърпи, задушавам ги с близостта на трупове, мога да ги забравя.

3
Не, никого не съм убил, това не би ми допаднало. Те всички извършиха самоубийство и аз ги зарових преди да почнат да смърдят. Един побегна на слънце с гнойта си и там умря. Един легна в леглото ми с проказата си и там вътре се задуши. Една излезе навън, и едно резе на вратата напомняше за нея, и един гроб в катакомбите я очаква, щом се върне.

4
Мястото за спане бавно се запълва. Въздухът е чист от въодушевление и горчивина. Говоренето е забранено.

5
Подземните помещения ужасяващо нарастват, вече са по-големи от колибата ми, в която живея горе и наблюдавам тревата дали също расте, и небето дали също вали, защото тогава се събличам гол.

1920

 

 

 

 

 

Реклами