Бертолт Брехт „За Хе*. Псалм 9“

by Владимир Сабоурин

 

1
Приятели, чуйте, пея ви песента за Хе, тъмнокожата, моя възлюбена за период от шестнайсет месеца до нейното разлагане.

2
Тя не остаряваше, имаше безразборни ръце, продаваше кожата си за чаша чай и самата себе си за камшик! Тя бродеше до капване сред върбите, Хе!

3
Тя се поднасяше като плод, но той не беше приет. На мнозина беше в устите – и те я изплюваха, Хе, Благата! Хе, възлюбената!

4
Тя знаеше какво представлява една жена с мозъка, но не и с коленете. Тя познаваше пътя, където беше светло, с очите, но на тъмно не го познаваше.

5
Нощем бе пълна мизерия, заслепена от суетност, Хе, жените са нощни животни, а тя не беше нощно животно.

6
Тя не бе мъдра като Би** Милата, растението Би, тя непрестанно сновеше напред-назад и сърцето й бе лишено от мисли.

7
Затова тя умря в 5-я месец на 20-та година, тайно и с бърза смърт, докато никой не гледаше, и отмина като облак, за който е казано: никога не го е имало.

1920

 

* Прякор на Хеда Кун, интимна приятелка на младия Брехт (б. пр.).

** Прякор на Паула Банхолцер, първата младежка любов на Брехт, майка на първото му дете, Франк Банхолцер (1919-1943) (б. пр.).

 

 

 

 

 

Реклами