Бертолт Брехт “ Единайсти Псалм“

by Владимир Сабоурин

 

1
Вечер на реката, в тъмното сърце на храсталака виждам понякога отново лицето й – на жената, която обичах: моята жена, която сега е мъртва.

2
От това минаха много години и понякога не знам вече нищо за нея, която едно време беше всички, но всичко отминава.

3
И тя бе в мен като малка хвойна в монголските степи, вдлъбната с бледожълто небе и голяма тъга.

4
Ние живеехме в черна колиба на брега на реката. Конските мухи надупчваха често бялото й тяло, а аз четях вестника седем пъти подред или казвах: косата ти е с мръсен цвят. Или: ти нямаш сърце.

5
Но един ден, докато перях ризата си в колибата, тя отиде до вратата, погледна ме и искаше да излезе.

6
И онзи, който я биеше, докато се умори, рече: ангел мой –

7
И реклият: обичам те – я изведе навън, и с усмивка погледна във въздуха, и похвали времето, и й подаде ръка.

8
Понеже тя беше сега навън на въздух и в колибата бе пусто, той затвори вратата и се скри зад вестника.

9
Оттогава вече не съм я виждал и от нея остана единствено един малък вик, който издаде, щом се върна при вратата на сутринта, когато тя беше вече затворена.

10
Сега колибата е изгнила, и гърдите са натъпкани с хартия от вестник, а аз лежа вечер на брега на реката в тъмното сърце на храсталака – и си спомням.

11
Вятърът мирише на трева в косите, и водата непрестанно крещи към Бог за мир, и на езика си чувствам горчив вкус.

1920

 

 

 

 

 

Реклами