Бертолт Брехт „За люлеенето на люлка. Псалм 4“

by Владимир Сабоурин

 

Трябва да вдигаш високо колената като кралска курва, все едно висиш на тях. Огромни колена. И пурпурно главоломно падане в голото небе, и летене нагоре, ту със задника, ту с предника. Напълно голи сме, вятърът ни опипва през одеждите. Така бяхме родени.

Музиката не спира никога. Ангели надуват до пръсване малка панфлейта. Летиш към небето, летиш над земята, сестро въздушна, сестро, братко вятър! Времето минава – и музиката.

Към 11 часа през нощта люлките се затварят, за да може дядо Боже да продължи да се люлее.

1920

 

 

 

 

 

Реклами