Бертолт Брехт „За удавилото се момиче“

by Владимир Сабоурин

 

1
Когато тя удави се и плуваше надолу
От малките реки в големите
Опалът на небето изглеждаше тъй чуден
Сякаш трябваше да умилостиви трупа.

2
Водораслите и речните треви обрастнаха я цяла
И тя започваше да натежава
Плуваха рибите хладно покрай крака й
Животни и растения обременяваха последния й път.

3
Небето беше вечер тъмно като дим
Звездите нощем със светлина уравновесяваха.
Но сутрин беше ясно, за да има
И за нея още залези и зазорявания.

4
Когато тялото й се разложи във водата
Се случи тъй, че Бог (ужасно бавно) полека лека я забрави
Лицето първо, ръцете после, косата най-накрая.
Тогава стана мърша тя в реките с много друга мърша.

1925